• Абдер- син на Хермес и приятел на Херкулес. Изяден е от конете на Диомед.
• Автолик-син на Хермес от връзката му с Хиона. Баща на Антиклея и оттам дядо на Одисей.
• Ерос – според някои източници, пакостливият крилат бог на любовта Ерос, син на Афродита, бил син на Хермес, въпреки че боговете Арес и Хефест били също сред тези, които били смятани за негови бащи, докато в “Теогония” Хезиод твърди, че Ерос бил роден от нищото преди боговете. Римското име на Ерос било Купидон
• Хермафродит -син на Хермес и Афродита. Бил превърнат в хермафродит от боговете, след сливането му с нимфата Салмакида, чиято любов отблъснал.
• Приап, който е известен с огромните размери на своите гениталии. В тази легенда се вижда фалическия произход на Хермес. Син на Хермес и Афродита.
• Пан-козият бог на пасищата. Син на Хермес от нимфата Дриофа. В омировския химн за Пан, майката на Пан избягала от новородения бог, заради подобния му на козел външен вид.
• Тихи – за богинята на щастието. Тихи (гръцки Τύχη) или Фортуна; понякога се казвало, че е дъщеря на Хермес и Афродита.

 Списък на партньорките и децата на Хермес

1. Аглола, атинска принцеса
   1. Омолп, военачалник
2. Антианейра, малийска принцеса
   1. Ехион, аргонавт
3. Апемозина, критска принцеса
4. Афродита
   1. Ерос (в една традиция)
   2. Еномия
   3. Хермафродит
   4. Пейто
   5. Приап (в някои традиции)
   6. Родос
   7. Тихе
5. Дриопа, аркадска нимфа
   1. Пан, първичен бог
6. Еполомия, фитийска принцеса
   1. Еталид, вестител на аргонавтите
7. Карментия, аркадска нимфа
   1. Евандер, откривател на латинския език
8. Крокус, която умряла и се превърнала в цветето минзухар
9. Пандроса, атинска принцеса
   1. Церикс, елозински вестител
10. Пейто (по убеждение негова жена, според Нонос
11. Пенелопа, аркадска нимфа (или жена на Одисей)
12. Персефона
    1. Пан (според една традиция)
13. Теобула, елейска принцеса
    1. Миртил, колесничар
14. Херса, атинска принцеса
    1. Цефал, ловец
    2. (също Церикс)
15. Хиона, фокийска принцеса
    1. Автолик, крадец
16. Неизвестна майка
    1. Абдер, оръженосец на Херакъл
    2. Еталидий
    3. Ехион
    4. Миртилий
17. Неизвестна нимфа
    1. Дафнис, обикновен поет
18. Роден от Хермес, Посейдон и Зевс
    1. Орион, гигант-ловец

 Хермес в митовете

Илиада

В “Илиада” на Омир, Хермес помага на цар Приам от Троя (Илион) да се промъкне в ахейския (гръцкия) лагер, за да се изправи срещу Ахил и да го убеди да върне тялото на Хектор.

Одисея

Хермес спасява Одисей от Калипсо и Кирка, като убеждава първата да го пусне да си върви и след това го защитава от другата, като му дава билка, която го предпазва от нейното заклинание.

Аргус и Йо

По молба на Зевс Хермес присива Аргус и спасява Йо, но Хера изпраща стършел да я жили, докато се скита по земята под формата на крава. Зевс накрая й връща човешката форма и тя ражда син от него – тя е прародителката на Херакъл.

Персей

Хермес помага на Персей да убие горгоната Медуза, като му дал сърпа на Зевс и крилати обувки. Той заел от Хадес шлема на невидимостта и му го дал, казвайки му да го използва така, че безсмъртните й сестри да не го видят, когато отива натам. Също така помогнала и Атина, като му дала назаем полирания си щит.

Прометей

В древната пиеса “Прикованият Прометей”, приписвана на Есхил, Зевс праща Хермес да се изправи срещу окования титан Прометей заради пророчество на титаните, че Зевс ще бъде свален от трона. Хермес се скарва на Прометей, че е неразумен и иска да издържи мъчението, но Прометей отказва да му даде подробности за пророчеството.

 Херса/Аглола/Пандроса

Когато Хермес обиква Херса, една от трите сестри, които служели на Атина като жрици, ревнивата й друга сестра Аглола застава между тях. Хермес я превръща в камък. Цефал е син на Хермес и Херса. Хермес има и друг син – Церикс, за когото е казано, че е потомък или на Херса, или на другата й сестра, Пандроса. От Аглола има Омолп.

Други истории

В историята за музиканта Орфей, Хермес завежда Евридика обратно в Хадес, след като Орфей се провалил да я върне към живота, поглеждайки назад към жена си, а Хадес му казал да не го прави.

Хермес помогнал да се спаси детето Дионис от Хера, след като тя унищожила смъртната майка на Дионис (Семела) чрез ревността си – Семела заченала безсмъртен син от Зевс;

Хермес превърнал Миниадите в прилепи;

Хермес научил от Триадите изкуствата за казване на съдбата и гадаенето;

Когато боговете създали Пандора, Хермес я завел при смъртните и й дал силно чувство за любопитство;

Цар Атрей от Микена си взел отново трона от брат си Тиест, използвайки съвета, който получил от мъдрия мошеник Хермес. Тиест се съгласил да му върне царството, когато слънцето се задвижи обратно по небето, подвиг, който Зевс извършил. Атрей си взел трона и изпъдил Тиест.

Хермес Трисмегист

Основна статия: Хермес Трисмегист

В елинистичната и гръко-римската култура на Александрия, това е синкретичното комбиниране на Хермес, който с египетския бог на мъдростта Тот създал фигурата на Хермес Трисмегист. Към него било добавено арканско значение. Писанията, отправяни за Хермес Трисмегист, били редактирани и издадени през италианския Ренесанс. Тази фигура не трябва да бъде обърквана с гръцкия Хермес.

“Хермес” в ислямската традиция

Антоан Февр, във “Вечният Хермес” е отбелязал, че Хермес има място в ислямската традиция, макар че името му не се появява в Корана. Житиеписци и летописци от първите векове на ислямската Хеджра бързо отъждествили Хермес с Идрис, наби от сура 19.57; 21.85, когото арабите също отъждествили и с Енох (“Битие” 5.18-24). Индрис/Хермес е наречен “Три пъти мъдър”, (“Хермес Трисмегистус”), защото той бил утроен: първият с това име, сравнен с Тот, бил “цивилизоващ герой”, инициатор в мистериите на божествената наука и мъдрост, която оживява света; той оформил принципите на тази свещена наука в йероглифи. Вторият Хермес, във Вавилон, бил инициатор на Питагор. Третият бил първият учител на Алхимията. “Пророк без лице” – пише специалистът Пиер Лори – “Хермес не притежава конкретни или очевидни характеристики, за разлика от повечето главни фигури на Библията и Корана”. (Faivre 1995 pp.19-20)

Хермес в популярната култура

Хермес е символ на пощите на Гърция от 1861 г.

В романа си от 1931, “The Night Life of the Gods” (“Нощният живот на боговете”), американският писател и хуморист Торн Смит изобразява Хермес (под римското име Меркурий) като статуя, доведена до живот, в допълнение към няколко други фигури от класическата митология. В адаптацията от 1935 г., Хермес/Меркурий бил игран от американския актьор Пол Кай.

Хермес бил игран от актьора Майкъл Гуин в “Язон и Аргонавтите” (филм), 1963 г., режисиран от Дон Шафи, известен с работата на Рей Харихаузън.

В анимационния филм на Дисни, “Херкулес” (1997), Хермес бил комично озвучен от музиканта Пол Шефър.

В телевизионната адаптация “Одисей” от 1997 г. на Андрей Кончаловски, Хермес бил игран от актьора Фреди Дъглас.

Спечелилата награда “Ингеборг Бахман” комична новела “Богът на нахалството” (1998), на автора Стен Надолни, разказва за освободения през ХХ век Хермес, след като е бил пленен от вулкан за 2000 години.

Фантастичният роман “Вестител” на Н. Ф. Хук от 2006 г., е автобиографично обрисуване на Хермес, разказващ собствената си история. В романа Хермес преразказва и много гръцки и римски митове според своята гледна точка.

Много транспортни фирми в Холандия са наречени Хермес, следвайки неговата длъжност като вестоносец.

“Florists Transworld Delivery” (FTD) използва Хермес (когото наричат “Човекът Меркурий”) като символ на компанията.