от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грънчарство на Древна Гърция
Червенофигурален киликс от Юердиг (около 500 г. пр.Хр.) Британски музей, Лондон.
Грънчарството на Древна Гърция е един от най-осезаемите изобразителни елементи на древното гръцко изкуство. Цветните вази и късове от глинени съдове на древните гърци са оцелели в голям брой и днес високо се ценят от колекционерите.
Употреба на грънчарството в Древна Гърция
Древните гърци направили вазите за всекидневна употреба, не за показ; трофеите, спечелени на игри, като панатенийските амфори (използвана за съхранение) са изключение. Повечето оцелели вази са съдове за пиене, като амфори, кратери (купи за смесване на вино и вода), хидри (гърнета за вода), купии за възлияния и чаши. Намирани са също рисувани погребални урни. Миниатюри също били произвеждани в голям брой, главно за използване като дарове в храмове. През елинистичния период били произвеждани голям брой вази, но повечето от тях имат малка важност от художествена гледна точка. В ранните периоди, даже доста малките гръцки градове-държави произвеждали вази за собствения си район. Те били разнообразни по стил и стандарти. Отличителни съдове, които имат художествена стойност, били произвеждани на някои от егейските острови, в Крит и в богатите гръцки колонии в южна Италия и Сицилия. До късния архаически и ранния класически период обаче, двете велики търговски сили, Коринт и Атина почнали да доминират. Техните вази били изнасяни по целия гръцки свят, измествайки локалните разновидности. Късове от глинени съдове от Коринт и Атина са били намирани надалеч в Испания и Украйна, и са толкова често срещани в Италия, че били колекционирани за пръв път през ХVІІІ век като “етруски вази”. Много от тези късове са масово произвеждани продукти с ниско качество. В действителност, до V век пр.Хр. грънчарството станало индустрия, а рисуването на вази престанало да бъде важна форма на изкуството в Древна Гърция.
История на древногръцките вази
Историята на древногръцкото грънчарство е разделено стилистично на периоди:
- протогеометричен - от около 1050 г. пр.Хр.
- геометричен - от около 900 г. пр.Хр.
- късно геометричен или архаичен - от около 750 г. пр.Хр.
- чернофигурален - от ранния VІІ век пр.Хр.
- червенофигурален - от около 530 г. пр.Хр.
Броят на цветовете, които можели да бъдат използвани при вазите, бил ограничен от технологията на печене: черно, бяло, червено и жълто били най-често срещаните. В трите ранни периода на съдовете бил оставян техния естествен светъл цвят и били украсявани с гланц, който ставал черен в пещта. Напълно развитата чернофигурална техника, с добавени червени и бели детайли и врязани контури и детайли, произхожда от Коринт по време на ранния VІІ век пр.Хр. и била въведена в Атика след около едно поколение; разцъфтяла до края на VІ век пр.Хр. Червенофигуралната техника, измислена около 530 г. пр.Хр., обърнала тази традиция, като глината била рисувана в черно, а фигурите в червено. Червенофигуралните вази бавно заменили чернофигуралния стил. Понякога по-големи съдове били гравирани, както и рисувани. По време на протогеометричния и геометричния период гръцкото грънчарство било украсявано с абстрактни дизайни. В по-късните периоди, когато естетиката се променила, а техническата вещина на грънчарите се подобрила, декорациите взели формата на човешки фигури, обикновено представящи боговете или героите на гръцката история и митология. Бойни и ловни сцени били също популярни, откакто позволили изображението на коня, който гърците много почитали. В по-късните периоди еротични теми, едновременно хетеросексуални и мъжки хомосексуални, станали често срещани. Гръцкото грънчарство често било подписвано, понякога от грънчаря или майстора на вазата, но само понякога от художника. Стотици художници обаче са анонимни личности: където подписите им са оцелели, те са наречени по избора на темата, като “художникът на Ахил”; по името на грънчаря, за който работели, като късно архаичния “художник от Берлин”. Някога Коринт правел вази, които не били украсявани с рисунки. Вместо това била използвана водна глинена смес. Когато гърнето била печено в пещ, зоните, рисувани с глинена смес, ставали черни. Нерисуваните зони ставали светло кафяви или червеникаво кафяви, в зависимост от вида глина. За 200 години коринтците продавали вазите си из целия гръцки свят, а Коринт станал богат и зает занаятчийски център.
Типове древногръцки съдове
- Алабастрон
- Амфора
- Арибал
- Аскос
- Епинетрон
- Рибен дискос
- Хидрия
- Калатос
- Кантарос
- Кратер
- Киликс
- Лебес
- Лебес гамикос
- Лекит
- Лотрофорос
- Мастос
- Ойнохоe
- Пелик
- Фиала
- Фитос
- Псиктер
- Пиксис
- Скифос
- Стамнос.
